Общата застроена площ на сградата включва площта на етажите, ограничена от външните конструктивни очертания на ограждащите стени, включително и цялата площ на балкони, лоджии, веранди, и др.

Разгънатата застроена площ (РЗП) е сбор от застроените площи на всички етажи. Не се включват стопански площи (складови помещения за лично ползване, тавани и сутерени, ателиета и прилежащите им коридори, стълбища и такива за общо ползване - сметопроводи, абонатни станции, котелни помещения, и др.

Застроената площ (ЗП) на едно жилище или друг самостоятелен обект или част от сграда е площта, ограничена от конструктивните размери на ограждащите стени към съседни обекти или общи части на сградата. Застроената площ на мезонет е сума от площите на всеки от етажите.

ИДЕАЛНИ (ОБЩИ) ЧАСТИ НА СГРАДАТА

Към идеалните части на сграда, при която етаж или части от етажи принадлежат на отделни собственици, спада всичко, което по своето естество служи за общо ползване. Общите части на сградата са предназначени да обслужват всеки един от собствениците в сградата.

Общите части при сгради с етажна собственост (чл. 38, ал. 1 от Закона за соствеността) са:

• Земята, върху която е построена сградата, дворът;
• Основите и външните ограждащи стени;
• Разделителните зидове между жилищата;
• Хоризонталните и вертикални комуникации (стълбища и площадки към тях);
• Междуетажните помещения, асансьорната шахта, и др.);
• Покривът, когато не е разделен на отделни складове или други помещения;
• Портиерското жилище, абонатните станции и помещенията за гражданска защита;
• Външните входни врати на сградата и вратите към към общите тавански и избени помещения;
• Главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби;
• Всичко, което по своето естество служи за общо ползване.

Дяловете на отделните собственици в общите части са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост (чл. 40 от ЗС).

Към всеки самостоятелен обект – жилище, принадлежи и правото на собственост върху съответните идеални части на сградата.

В нотариалния акт се вписва квадратурата на жилището и процента на идеалните части от сградата.